Велино
Велино е старо българско село. Първото му име не е известно, а в османските документи от 16 век го има записано като Емир хор, което значи „човек под заповед, слуга – управител на пашовския чифлик”. Според изследователите първият султански коняр се наричал имрихор. Именно присъствието на виден султански служител с тази титла дава и името на населеното място – Имрихор, което селото носи до 1934 г. До 1950 г. за кратко се нарича Доктор Стамболски, а от 1950 г. насам – Велино на името на Вела Пискова.
На картата
Велино
Display external content from OpenStreetMap.
Display external content from OpenStreetMap.
За Велино
Намира се на 20 км северно от град Шумен, в плодородно землище с богата история. За това свидетелстват останките от изчезналите стари селища (юртлуци) в местностите „Дервентлика” и „Чатмата”. Там са личали останките от стари жилища. По много от старите градежи има следи от огън, по което се съди, че селото най-вероятно е било опожарено, и това е причина за поне едно от няколкократните му премествания. При разкопки в центъра му, пред сградата на читалището са открити останки от жилища и груба тракийска керамика от римската епоха. В югозападната част на двора на училището има проучен комплекс от жилище-полуземлянка и яма за съхраняване на зърно, а в най-западната част на днешното село е открит некропол на ранносредновековното селище (VІІІ – ІХ в.). Проучени са общо седем гроба.
След Освобождението селото е голямо и богато и става център на общината. Числеността на християнското население расте, а турците и татарите се изселват. Към 1920 г. селото е с изцяло българско население. Увеличението на жителите му се дължи главно на постоянното разрастване на родовете.
Селският събор е бил на 8 ноември (Архангеловден), но от дълги години местното население го прави в последната неделя от месец ноември.
Велино
Кметство
Като общински център селото бързо се сдобива с улици застлани с камък и удобно и ново общинско здание. Първи кмет след Освобождението е Хаджи Салим, негов приемник е Ибрям Мустафов Пандар, следват Руси Чобаниванов, Дочо Русев, Димитър Чобаниванов, Тодор Казаков и други. Към 2016 г., за пореден мандат, Велино се управлява от Димитър Димитров, бивш военен и кмет за пример. Както в миналото, така и днес кметството се грижи за стопанисването на общинските сгради, за пътищата и населението.
След Освобождението селото е един от трите участъка, обслужван от медицински фелдшер. По-късно е построен Здравен дом, в който има назначен лекар и акушерка. С намаляването на населението обаче се оказва, че не може да бъде поддържан и е закрит. Днес с усилията на кмета е възстановена здравната служба. Тя разполага с нови кабинети, в които един път седмично идва лекар от града.
Велино
Църква
По инициатива на поп Григорий Киров и поради будното си българско съзнание през 1830 г. селяните решават да си построят църква, но тъй като нямат позволение от турското население я вкопават наполовина в земята и я ограждат с високи стени, за да не изпъква. Турците обаче разбират за църквата и тя на няколко пъти е разграбвана, а иконите изгаряни.
През 1863 г. при нов строеж на църквата правят и стая пригодена за училищно помещение. Строежът се осъществява с финансова помощ на местното население и е готов през 1864 г., а на следващата 1865 г. турското правителство разрешава строежа на християнски храмове. От тогава са и първите известни църковни настоятели. В днешната ѝ форма църквата е доизградена в по-късни години от поп Тодор Стефанов от Шумен. И днес старата църква стои и се поддържа, запазена е също и стаичката на килийното училище.
Храмът носи името „Св. Николай – Летни” и неговият празник в миналото е бил на 9 май.
Велино
Училище
„Официално” учебното дело в селото започва през 1879 г. с въвеждането на „гласната метода” от учителя Димитър Урумов. Стаята в църквата вече е тясна за учениците, които обучава, за това той настоява пред селските първенци за построяване на самостоятелна училищна сграда. Чрез дарения от местното население и доброволен труд през 1882 г. се открива новопостроеното училище.
В годините до 1905 училището се развива, учениците достигат 107 в четирите отделения и сградата отново отеснява. Определя се ново място за ново трикласно училище, но строежът е осуетен и вместо в нова сграда училището се мести в зданието на общинската канцелария. Учебната 1905-1906 г. започва със 135 ученика и трима учители.
Започват войните и учебното дело върви изключително трудно. Чак след 1918 г. обстановката се нормализира, завръщат се мобилизираните учители, възобновяват се занятията и се назначава още персонал. През 1922-1923 г. училището вече е пълна прогимназия, а през 1940 г. занятията най-после са преместени във вече построената за целта нова сграда. На следващата година е открита и трапезария, в която се хранят 65 ученика. Училището известно време е носи името „Ангел Каралийчев”, а след това си възвръща старото име – „Братя Миладинови”.
През годините на народната власт учебното дело се развива много успешно. Занятия вече се водят до осми клас. Създадена е детска организация с богата спортна и художествена самодейност. Заработва и полудневна градина за деца от предучилищна възраст, дворът е превърнат в красив парк с шадраван, а училищните коридори са застлани с пътеки.
Сега, за съжаление училището е закрито поради липса на ученици, а сградата му се руши.
Велино
Читалище
Читалище „Земеделец” е основано на 25.03.1900 г. от учителя Добри Чобанов, няколко будни жители на селото и местния свещеник.
В началото читалището се издържа с членски внос, дарения от частни лица и от местните коледари, и приходи от театрални представления, които се организират и играят изключително често. От дарения е и първата по-голяма сума – 82 лв., с която се поставя основата на фонд „Постройка на читалищно здание” през 1901 г., тъй като читалището се е помещавало под наем, но се оказва, че помещението е малко и достатъчно само за читалня.
По време на войните читалищната дейност замира, и се възобновява чак през 1920 г., когато читалищните дейци представят пиесата „Недоразумение”, в която с декламации се включват и учителите. Така в театралната дейност постепенно се установяват традиции, а театърът става важно събитие в духовния живот на селото.
През периода 1930-1940 г. се разгаря интензивен културен живот, в центъра на който са местните учители и група интелектуалци. Създава се хор, изнасят се сказки и просветителни лекции на различни теми, възниква организация на Младежкия червен кръст. Из селото тръгват читалищни агитатори, които събират дарения. С парите е закупено радио за читалището, което е единствено за селото.
След 1944 г. в читалището се назначава организатор-секретар и библиотекар. През следващите 10-15 години книжният фонд значително се увеличава.Сега библиотеката разполага с богат и непрекъснато обновяващ се фонд, съдържащ 6350 тома книги.
Днес читалищната дейност е основа на културния живот за селото. През 2010 г. е възстановен местният състав за народни песни с ръководител певицата Мика Марчева. Групата се състои от 14 жени и музикален съпровод в лицето на Жечко Пеев. Те имат множество участия, грамоти и награди от събори и фестивали за автентичен фолклор.
Велино
Клуб на заврените зетьове
Съществува повече от 35 години. Основан е през 1981 г. В началото в него се включват 42-ма души, а сега е в по-малък състав. При приемането на нов член се полага тържествена клетва, която е регламентирана в устав. Членовете му произнасят клетва и при откриването на сбирките си. Всяка година, по традиция група ентусиазирани заврени зетьове от Велино и техните съпруги участват в различни събори, от където задължително се връщат с грамоти или награди.
sabori.bg


























































































